Когато поръчваме храна през приложение, можем да оставим бакшиш за разносвача. Но щом сумата се плаща през приложението заедно с поръчката, тя автоматично ли става част от цената на доставката и върху нея дължи ли се ДДС?

Краткият отговор: не непременно. За ДДС е важно не как е наречена сумата или как технически е платена, а дали тя представлява възнаграждение за услугата.

Какво казва законът

Според чл. 26, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) данъчната основа включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката - от клиента или от друго лице. Подобно правило съдържа и чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО. Следователно плащане от трето лице също може да участва в данъчната основа, ако по същество е възнаграждение за услугата.

Затова не е достатъчно сумата да бъде наречена „бакшиш“. Трябва да се прецени дали клиентът я дължи срещу услугата, или я дава доброволно по своя преценка, без доставчикът да има право да я изисква.

Какво означава „пряка връзка“

Съдът на Европейския съюз приема, че услуга е предоставена срещу възнаграждение, когато между доставчика и клиента има правоотношение с насрещни престации: доставчикът предоставя услуга, а плащането е действителната равностойност за нея.

По дело C‑16/93, Tolsma, Съдът разглежда доброволни суми, давани на уличен музикант. Минаващите хора сами решавали дали да дадат пари и колко; музикантът нямал право да ги изисква. Съдът приема, че при тези обстоятелства няма достатъчна пряка връзка между изпълнението и получените суми, за да са възнаграждение за услуга.

Това не означава, че всяко доброволно плащане е извън ДДС. Важни са конкретните отношения: има ли задължение за плащане, получава ли клиентът услугата само срещу тази сума и представлява ли тя част от договорената цена.

Бакшишът и задължителната такса за обслужване не са едно и също

По дело C‑404/99, Комисия срещу Франция, Съдът разглежда задължителна такса за обслужване, включена в сумата, поискана от клиента. Той приема, че такава такса е част от възнаграждението и влиза в данъчната основа.

В решението Съдът разграничава тази задължителна такса от спонтанните, доброволни бакшиши. Делото обаче не е постановено по спор за бакшиш в приложение за доставки и не решава само по себе си всеки такъв случай. То помага да се види разликата между задължителна ценова добавка и плащане, което клиентът избира сам.

Позицията на НАП

В общо становище от 23 октомври 2025 г. НАП приема, че когато клиентът доброволно определя размера на бакшиша и доставчикът не го е определил като дължимо плащане, сумата не е част от възнаграждението за услугата и не участва в данъчната ѝ основа.

Становището е издадено по запитване за заведение за хранене. НАП посочва, че този извод може да е относим и към други услуги, при които обичайно се получава бакшиш. Агенцията отбелязва също, че начинът на плащане - включително чрез платформа - сам по себе си не променя данъчното третиране. Това е административно становище, а не закон или съдебно решение по конкретен случай с платформа за доставки.

Какво трябва да се прецени при бакшиш през приложение

Ако клиентът може действително да избере нула или сам да посочи размера, доставката се извършва при същите условия и без бакшиш, а доставчикът няма право да го изисква, тези обстоятелства подкрепят извода, че сумата е доброволна, а не част от цената на доставката.

Но всяка такава сума трябва да се прецени според действителното ѝ съдържание. Например, ако плащането е задължително, предварително определено или условие за получаване на услугата, то може да се окаже възнаграждение, независимо че е наречено „бакшиш“. Предварително предложен размер не решава въпроса сам по себе си; важно е дали клиентът може свободно да откаже или промени сумата.

Съдът на ЕС подчертава и че договорните условия са важни, но трябва да съответстват на действителната икономическа реалност. Това следва от дело C‑653/11, Newey.

Извод

Доброволният бакшиш не се облага с ДДС, ако по същество не е възнаграждение за доставката. Ако обаче сумата е задължителна или е част от цената, поискана за услугата, тя може да влезе в данъчната основа.

Самото плащане през приложение или в обща транзакция с поръчката не дава окончателния отговор. То не превръща автоматично бакшиша в цена, но и наименованието „бакшиш“ не е достатъчно да го изключи от данъчната основа.

Правни източници: чл. 26, ал. 2 от ЗДДС; чл. 73 от Директива 2006/112/ЕО; решения на Съда на ЕС по дела C‑16/93, C‑404/99 и C‑653/11; общо становище на НАП от 23.10.2025 г. Законодателството е проверено към 29 октомври 2026 г.