Представете си фотограф, който обича да снима спортни и културни събития. Отива на баскетболен турнир, концерт или фестивал по собствена инициатива. Никой не го е наел, няма договор с организаторите и не получава възнаграждение за присъствието си.

Сам избира какво да заснеме, обработва фотографиите и след това ги публикува на собствения си сайт. Посетителите могат да разгледат изображенията с воден знак, да изберат снимка и да я закупят. След онлайн плащането получават достъп до цифровия файл без водния знак.

Фотографът работи самостоятелно, регистриран е в БУЛСТАТ като упражняващ свободна професия с код КИД 74.20 - „Дейности в областта на фотографията“. Не изпълнява поръчки за заснемане и не продава чужди изображения. Очакваните му годишни приходи са около 1 000 евро.

На пръв поглед всичко изглежда ясно - човекът създава и продава собствените си фотографии.

Само че от данъчна гледна точка възниква интересен въпрос: извършва ли фотографска услуга, за която се дължи патентен данък, или реализира авторски произведения, чиито доходи следва да се облагат по ЗДДФЛ?

Разликата не е само в размера на данъка. От отговора зависят и начинът на деклариране, признаването на разходите и някои задължения при онлайн продажбите.

1. Авторско произведение ли е фотографията?

Нека започнем от авторското право.

Чл. 3, ал. 1, т. 7 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) изрично посочва фотографските произведения като обекти на авторскоправна закрила.

Когато фотографията е резултат от творческа дейност, авторското право възниква с нейното създаване. Не е необходима регистрация или специално удостоверение.

Творческият принос може да се изразява в избора на композиция, светлина, гледна точка, момент на заснемане и последваща обработка.

Трябва обаче да направим едно разграничение.

Когато човек закупи цифрова фотография, той получава файл. Това не означава, че автоматично придобива авторските права върху изображението.

Съгласно чл. 18 ЗАПСП авторът има изключителното право да използва произведението и да разрешава използването му от други лица. Чл. 36 ЗАПСП урежда договорното предоставяне на такива права.

Да вземем за пример майка, която купува снимка на детето си от баскетболен турнир. Тя може да поиска да я съхрани, отпечата или публикува в личния си профил във Facebook.

Публикуването в социална мрежа обаче е начин на използване на произведението, който не бива автоматично да се приравнява на съхраняването му за лични нужди.

Фотографът може да предостави неизключително разрешение за такова публикуване, без да прехвърля авторските права върху снимката.

Същата фотография може да бъде закупена и от спортен клуб, който желае да я използва в рекламна кампания. В този случай разрешените начини на използване могат да бъдат различни.

Следователно важно е не кой купува изображението, а какви права получава и какво действително представлява сделката.

Наличието на авторски права само по себе си обаче не означава автоматично, че фотографът не извършва фотографска услуга.

Именно тук започва данъчният въпрос.

2. Какво казва Законът за местните данъци и такси?

В т. 25 от приложение № 4 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) са включени „Фотографски услуги“.

Съгласно чл. 61з физическите лица, включително едноличните търговци, които извършват дейности от приложението, се облагат с патентен данък, когато изпълняват установените условия относно оборота и регистрацията по ЗДДС.

Патентният данък не се изчислява като процент от действително получените приходи. Размерът му се определя съгласно закона и съответната общинска наредба.

Проблемът е, че ЗМДТ не дава изрична дефиниция на понятието „фотографски услуги“.

Никъде не е записано, че фотографската услуга задължително трябва да бъде предварително възложена от клиент.

Това означава, че не можем да изключим патентния данък единствено защото фотографът е снимал по собствена инициатива.

От друга страна, има съществена разлика между това да бъдеш нает да заснемеш събитие и това да предоставиш вече създадено произведение за използване срещу възнаграждение.

При първата ситуация клиентът заплаща за извършването на определена работа. При втората фотографията вече съществува и клиентът заплаща за получаването и използването ѝ при определени условия.

Дали тази разлика е достатъчна, за да се приложат различни данъчни режими? Законът не дава еднозначен отговор.

А ако фотографът няма студио?

Това обстоятелство само по себе си не го освобождава от патентно облагане.

Чл. 61к, ал. 4 ЗМДТ предвижда, че когато дейността не се извършва в обект или от постоянно място, за местонахождение на обекта при определяне на данъка се приема постоянният адрес на лицето.

Също така, когато патентната дейност започва или се прекратява през годината, чл. 61л, ал. 3 предвижда пропорционално определяне на данъка според тримесечията, през които е упражнявана.

Следователно нито липсата на ателие, нито кампанийният характер на работата решават въпроса дали дейността е патентна.

3. Щом е регистриран като свободна професия, защо изобщо говорим за патентен данък?

Защото регистрацията и данъчното облагане са различни въпроси.

Съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ сред лицата, упражняващи свободна професия, са включени дейците на културата, образованието, изкуството и науката.

Фотограф, който сам създава произведенията си и работи за собствена сметка, има сериозни основания да попадне в тази категория.

Но вписването в БУЛСТАТ не определя окончателно начина, по който ще се облагат доходите му.

Същото се отнася и за код КИД 74.20. Той описва икономическата дейност, но не решава дали конкретните приходи подлежат на патентно облагане.

При разглеждания случай въпросът е как следва да се квалифицира една конкретна дейност - създаването и последващата реализация на собствени авторски фотографии.

Именно нейното действително съдържание, а не регистрацията на лицето, трябва да бъде отправната точка за определяне на данъчния режим.

4. А кога фотографът има право на 40% нормативно признати разходи?

Чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ ЗДДФЛ предвижда 40% нормативно признати разходи за авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходите от продажба на произведения на науката, културата и изкуството от техните автори.

Това е важна разпоредба, защото не ограничава приложението си само до договори, озаглавени „лицензионни“.

Възможно е и продажбата на собствено произведение да попадне в нейния обхват.

Но не всяко плащане към фотограф е авторско възнаграждение.

Ако той получава пари за заснемане на събитие по поръчка, възнаграждението може да бъде за извършена услуга.

Ако обаче клиентът заплаща за определени права за използване на вече създадено произведение, възнаграждението може да има авторскоправен характер.

При това няма решаващо значение дали разрешението е за публикуване в личен профил във Facebook или за използване в реклама. Значение имат действителните права и съдържанието на сделката.

При обичайни доходи от свободна професия, които не попадат в специалните хипотези на чл. 29, по правило се прилагат 25% нормативно признати разходи.

И тук има още едно важно условие: ако доходът подлежи на патентно облагане, той не се облага повторно по общия ред на ЗДДФЛ.

Следователно първо трябва да установим към кой данъчен режим принадлежи дейността, а едва след това да определим приложимите нормативно признати разходи.

5. Какво показва съдебната практика?

Тук откриваме два интересни случая. И двата са свързани с фотографи, но съдържат различни факти и правни въпроси.

Фотограф, който сам създава и продава художествени фотографии

Решение № 513 от 20.03.2019 г. на Административен съд – Бургас, по адм. дело № 3430/2018 г.

Случаят е за фотограф, който създава художествени пейзажни фотографии през свободното си време и впоследствие ги предлага чрез специализирани интернет платформи и собствен сайт.

Той твърди, че фотографията е негово хоби и не представлява професионална трудова дейност. Поради това оспорва установените му осигурителни задължения.

Съдът не приема тези доводи.

Според мотивите фотографът извършва организирана професионална дейност за собствена сметка и на собствен риск.

Но за нашия казус е особено важен още един извод на съда: лицето не попада в категорията на упражняващите дейност, подлежаща на патентно облагане.

Съдът разглежда чл. 1, ал. 5 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, която разграничава различни категории самостоятелно заети лица.

Приема, че конкретният фотограф не попада в категорията на лицата, извършващи патентна дейност по т. 2 на разпоредбата, а упражнява свободна професия по т. 3.

В мотивите се отчита, че фотографът работи по собствена инициатива, без възлагане, и сам организира реализацията на произведенията си.

Съдът същевременно разграничава възнагражденията за предоставени авторски права от доходите, свързани с личната творческа дейност.

В крайна сметка потвърждава осигурителните задължения.

Защо решението е важно?

Защото съдът изрично приема, че разглежданата дейност не попада в категорията на патентните дейности.

Има и съществено сходство с нашия случай - самостоятелно създаване на фотографии, липса на възлагане и последваща реализация чрез интернет.

Все пак трябва да отчетем една граница: делото е за осигурителни задължения, а не за пряко оспорване на установен от община патентен данък.

Това не обезсилва извода на съда, но означава, че не можем да го превърнем в общо правило за всички фотографи.

Прочети Решение № 513/20.03.2019 г.
https://dela.bg/Acts/bd997422-9f29-46a4-8a65-b652aea1936c

Фотограф, който заснема сватби и други събития

Решение № 1238 от 10.06.2026 г. на Административен съд – Разград, по адм. дело № 379/2025 г.

Тук ситуацията е различна.

Лицето е получавало възнаграждения за заснемане на сватби и други събития, без да декларира доходите си.

След извършена ревизия НАП определя задължения по ЗДДФЛ и осигурителното законодателство.

В хода на спора фотографът поддържа, че дейността трябва да се третира като патентна.

Съдът изрично посочва, че видеозаснемането на сватби и други събития формално попада в категорията „фотографски услуги“ по т. 25 от приложение № 4 към ЗМДТ.

Въпреки това отхвърля жалбата и потвърждава ревизионния акт, като отчита конкретните обстоятелства - укрити доходи, липса на подадени декларации и преустановена дейност.

Това решение е важно, защото показва, че понятието „фотографски услуги“ може да се тълкува широко.

Не бива обаче да извеждаме от него общо правило, че неподаването на патентна декларация във всички случаи води до облагане по ЗДДФЛ.

Прочети Решение № 1238/10.06.2026 г.
https://dela.bg/Acts/be1af8de-208f-48f5-924c-9e06e73540f4

Какъв извод можем да направим?

В първото решение съдът приема, че самостоятелната художествена фотографска дейност на конкретното лице не е патентна.

Във второто приема, че заснемането на събития срещу възнаграждение формално попада сред фотографските услуги по ЗМДТ, но постановява облагането по ЗДДФЛ.

Двете решения не си противоречат непременно. Те разглеждат различни факти и са постановени по различни правни спорове.

Но показват нещо съществено: самата дума „фотография“ не е достатъчна, за да определим данъчния режим.

6. Два примера от практиката

Нека си представим един и същ фотограф и един баскетболен турнир.

Първи случай: готова фотография се закупува за публикуване

Фотографът е заснел турнира по собствена инициатива.

След събитието спортен клуб избира готова фотография и иска да я използва в рекламна кампания.

Фотографът предоставя изображението и разрешава използването му за определена цел.

Тук имаме аргумент за авторско или лицензионно възнаграждение. Клубът не е възложил заснемането. Той заплаща за възможността да използва вече създадено произведение по определен начин.

Но нека си представим, че същата фотография е закупена от родител, който иска да я публикува в личния си профил във Facebook.

Тази употреба също може да бъде изрично разрешена от автора като част от условията за закупуване.

Следователно не е правилно автоматично да разграничаваме данъчното третиране според това дали купувачът е родител или спортен клуб.

Важен е действителният предмет на сделката и какви права се предоставят срещу заплащането.

Дори когато се предоставят авторски права обаче, трябва да се прецени дали това представлява самостоятелна авторска дейност или е част от дейност, която попада в обхвата на фотографските услуги по ЗМДТ.

Втори случай: организаторът възлага заснемането на следващия турнир

Този път организаторът се свързва предварително с фотографа.

Уговарят цена, дата и конкретни изисквания. Фотографът поема задължение да присъства и да предостави определен брой обработени изображения.

Това е значително по-ясна хипотеза на фотографска услуга.

Авторските права върху създадените снимки не изчезват, но възнаграждението е свързано преди всичко с изпълнение на възложена работа.

При изпълнение на останалите законови условия има силни основания за патентно облагане.

Разликата с разглеждания случай е съществена: тук имаме предварително възложена работа, докато при продажбата на готови авторски фотографии клиентът избира произведение, което фотографът вече е създал по своя инициатива.

Това не изключва автоматично патентното облагане, но е важен аргумент при определяне на действителния характер на дейността.

7. А как стои въпросът с касовия апарат и Stripe?

Тук отново е важно как е квалифицирана дейността.

Чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18 освобождава лицата, упражняващи свободна професия по смисъла на ЗДДФЛ, от задължението да регистрират продажбите си чрез фискално устройство.

Ако конкретната дейност действително попада в това освобождаване, използването на собствен интернет сайт и Stripe не го отменя.

Но самото плащане чрез Stripe не освобождава от издаване на фискален бон.

Клиентът заплаща чрез неприсъствена картова транзакция. Последващият превод от Stripe към банковата сметка на фотографа не превръща първоначалното плащане в обикновен банков превод.

Ако освобождаването по чл. 4, т. 8 не е приложимо, трябва да се провери задължението за фискално отчитане и възможността за алтернативен режим при неприсъствени картови плащания по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18.

Има значение и чл. 52м относно предоставянето на информация за електронен магазин.

Според публикуваните разяснения на НАП задължението за подаване на такава информация е свързано с приемането на плащания, за които се изисква фискален бон.

Следователно наличието на собствен сайт, през който могат да се закупуват фотографии, не води автоматично до задължение за регистрация на електронен магазин.

8. Какво трябва да направи фотографът на практика?

При подобен модел на работа първата задача е да се установи какво реално предлага фотографът на клиентите си.

Ако продава вече създадени произведения, трябва да е ясно какви права получава купувачът.

Например може да бъде разрешено изтеглянето, съхраняването и отпечатването на фотографията за лични нужди, както и публикуването ѝ в лични профили в социалните мрежи.

За използване в реклама, търговски материали или други цели могат да бъдат предвидени отделни условия.

Тези права следва да бъдат ясно уредени в общите условия на сайта или в съответните договори.

Важно е също да се съхраняват доказателства за начина на работа: кога са създадени фотографиите, дали са заснети по собствена инициатива, кога са предложени за продажба и какъв е бил предметът на всяка сделка.

В разглеждания случай тези обстоятелства са особено важни, защото фотографът не извършва заснемане по поръчка, а реализира вече създадени собствени произведения.

Документите трябва да отразяват реалните отношения. Не е достатъчно една продажба да бъде наречена „лиценз“, за да се приеме автоматично, че възнаграждението е авторско.



Заключение

Да се върнем към началния пример. Фотографът сам избира събитията, които да заснеме, създава и обработва изображенията по собствена инициатива и едва след това ги предлага за продажба чрез интернет. Няма предварително възлагане и не получава възнаграждение за самото заснемане.

При тези обстоятелства има сериозни основания дейността да се разглежда като самостоятелна авторска дейност, чиито доходи подлежат на облагане по ЗДДФЛ, а не с патентен данък.

В подкрепа на тази позиция е Решение № 513/20.03.2019 г. на Административен съд – Бургас, в което съдът приема, че разглежданият автор на фотографии не попада в категорията на лицата, извършващи патентна дейност, а упражнява свободна професия. Макар решението да е постановено по осигурителен спор, то съдържа аргументи, относими към разглеждания случай.

От значение е действителният характер на дейността и какво получава клиентът срещу заплащането. Когато купува готово изображение, той може да получи и определени права за използването му - например да го съхранява, отпечатва или публикува в социалните мрежи. Това важи независимо дали купувачът е физическо лице или организация.

Правната квалификация има и пряко практическо значение за прилагането на Наредба № Н-18. Ако фотографът действително упражнява свободна професия по смисъла на ЗДДФЛ и дейността му попада в освобождаването по чл. 4, т. 8 от Наредбата, той не е задължен да регистрира тези продажби чрез фискално устройство. Когато за продажбите не се изисква издаване на фискален бон, не възниква и задължение за подаване на информация за електронен магазин по чл. 52м само поради използването на собствен сайт.

Използването на Stripe не променя този извод, но и само по себе си не освобождава от задълженията за фискално отчитане. Ако освобождаването за свободна професия е неприложимо, тези задължения трябва да се преценят отделно.

Затова при разглеждания казус облагането по ЗДДФЛ изглежда по-добре обосновано, но този извод не може да бъде представен като безспорно правило за всички фотографи.

В крайна сметка данъчният режим не се определя от наименованието на дейността, регистрацията в БУЛСТАТ или избрания начин на плащане.

Определящо е какво действително прави фотографът, какво предоставя на клиентите си и за какво получава възнаграждение.





Източници

1. Закон за местните данъци и такси — чл. 61з–61п и приложение № 4
https://lex.caselaw.bg/akt/zmdt/
2. Закон за данъците върху доходите на физическите лица — чл. 14 и чл. 29
https://exlege.bg/normi/zddfl
3. Закон за авторското право и сродните му права
https://exlege.bg/normi/zapsp
4. НАП — Свободни професии
https://nra.bg/wps/wcm/connect/agency/site/taxes/danak-vurhu-dohodite-na-fizicheski-lica/svobodni-profesii/svobodni-profesii
5. НАП — Изисквания към електронните търговци
https://nra.bg/wps/wcm/connect/agency/site/fiskalni-ustroystva-supto-i-e-magazini/targoviya-v-internet-i-e-magazini/iziskvania-kum-e-turgovciete/iziskvania-kum-e-turgovciete
6. Решение № 513/20.03.2019 г., адм. дело № 3430/2018 г., Административен съд – Бургас
https://dela.bg/Acts/bd997422-9f29-46a4-8a65-b652aea1936c
7. Решение № 1238/10.06.2026 г., адм. дело № 379/2025 г., Административен съд – Разград
https://dela.bg/Acts/be1af8de-208f-48f5-924c-9e06e73540f4

Материалът представлява експертен правен анализ към 27.10.2026 г. и не замества индивидуално разяснение на компетентен приходен орган.